Друго обстоятелство, което може да пречи на търсещия закрила да говори за събитието, са чувствата на вина и срам. Отговорният служител не следва да очаква от търсещия закрила да сподели подробна информация за преживяно насилие, особено когато става дума за сексуално насилие.

 Травмата, причинена от насилието, което е преживял търсещият закрила, може да окаже сериозно въздействие върху неговата/нейната памет, а оттам и върху способността му/ѝ да си припомни информация за минали събития. Възможно е твърденията да не са подредени хронологично или да са непоследователни, както и търсещият закрила да избягва да си припомни преживяното като механизъм за преодоляване на травмата.

 Случаите на психични разстройства може да се отразят на количеството и качеството на информацията, която търсещият закрила желае и/или може да предостави. Твърденията може да са фрагментирани, непоследователни, откъснати от времето, да не се поддават на волеви контрол, а да се провокират от сетивни импулси. В резултат на определени психични разстройства някои твърдения може да са напълно откъснати от действителността. Такива фактори следва да бъдат взети предвид при оценката на достоверността.

 Затрудненията по отношение на даването на ясни и съгласувани твърдения може да се дължат на здравословни проблеми на търсещия закрила и на свързани с тях зависимости (напр. прием на силно лекарство, зависимост от наркотици или алкохол и т.н.).

 Във връзка със случаи на трафик на хора, и особено когато лицето е било подложено на насилие като начин за контрол или като част от действията на експлоатация, което включва и сексуално насилие, е възможно лицето да се затруднява да си припомни някои събития или хронологичната последователност на събитията. Освен това е възможно лицето да не желае да сподели подробна информация за случаите на такова насилие поради чувства на срам и вина или да не желае да разкрие информация за трафикантите поради страх от отмъщение.

 За допълнителни насоки относно оценката на достоверността и по-конкретно относно отчитането на потенциалното въздействие на специалните потребности вж. публикацията „Практическо ръководство на EASO: Оценка на доказателства“.

 Факторът възраст има решаващо значение при оценката на достоверността на показанията на дете. Възможно е твърденията на детето да са непоследователни, да включват неясни изрази или твърдения, които детето е чуло от възрастни. Възрастта е значим фактор както с оглед на момента, когато се е случило събитието, което е преживяло детето, така и с оглед на момента, когато се предоставят доказателствата (твърденията).

 Културата, религията и вярванията на търсещия закрила понякога обуславят начина, по който той/тя възприема социалните роли и отношенията на власт, разбира, интерпретира и пресъздава информацията. Други фактори като образование, възраст, език, пол или социален статус и обичаи също са важни в това отношение. 

 При оценката на достоверността на доказателствата, подкрепящи относимите факти, отговорният служител трябва да има предвид, че индивидуалното положение и специалните потребности на търсещия закрила може да се отразят на начина, по който той/тя представя съответните доказателства. 

 Търсещите закрила жени следва да бъдат информирани за евентуално предлагана допълнителна специфична помощ за жени, ако е приложимо.